И успяхме! Нашият проект по К1 „Еразъм Плюс“ беше одобрен.
Разбрахме това през май. През юли ни предстоеше обучение в Малага.
А в този блог ще ви
разкажа как стигнахме до тук.
За мен всичко започна преди една година. Всички учители по
езиците от нашето училище бяхме поканени в съседно училище на обучение по
Еразъм Плюс. Беше разпространение на резултатите от курс във Великобритания. В
един горещ летен ден се оказах
единствения посетител на обучението. Една моя колежка също дойде, макар и с 40
минути закъснение. Колегите от другото училище се бяха подготвили перфектно. Бяха
изпипали до детайли всичко. Разказаха подробно
как са кандидатствали, как са се провели курсовете им, впечатленията си от
програмата и от местата, на които са били. Бяха подготвили материали и ни
запознаха с нови дейности, които са
научили и някои от тях вече бяха изпробвали с учениците.
Бях силно впечатлена от участието им по програмата и после
дълго време ги „тормозех“ с въпросите си за това как се кандидатства- където и
да ги срещнех, на други обучения, на улицата и даже им пишех във Фейсбук.
Колегите бяха любезни и винаги отговаряха подробно на въпросите ми, даже ми
изпратиха линкове за посреднически агенции за намиране на курсове. Но истината
е, че тогава изобщо не бях наясно с какво се захващаме.
С една колежка от училище все се надъхвахме, че ще седнем да
прочетем повече за тези К1 и ще направим обучение на другите колеги за това,
как се кандидатства по програмата. Но все не намирахме време или по-точно все
намирахме оправдания, защо не го правим.
Все пак, когато от Националната агенция публикуваха поканата
за кандидатстване, успяхме да се съберем една група колеги, и започнахме да
планираме какво ще правим. Започнах все по-често да чета материали и указания
от сайта на Агенцията. В началото попълвахме формуляра малко на сляпо. Но
после, в процеса на писане, разбрахме, че доброто планиране е много важно и
сякаш станахме по-организирани.
Не знаехме с какво се захващаме. Но всеки един етап от
реализирането на този проект беше вълнуващ и си струваше усилията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар